Екстрактите от черен бъз, андрографис и ехинацея са предпочитани от много здравни специалисти при избор на препоръка на имуностимулант.
Черният бъз е дръвче, което расте по влажни места в горите и населените райони. Среща се до 1500м надморска височина. Често се бърка с друго растение, наречено бъзак, което обаче е тревисто многогодишно растение, което достига до 2м височина. Плодовете му са богати на антоциани, органични киселини, каротин, витамин Ц. Сиропът от бъзак не се прилага при деца.
Народният лечител Петър Димков описва черния бъз като най-силната българска билка. В медицината се използват цветовете и плодовете на черния бъз. От цветовете лятото може да се приготви разхладителна лимонада, а зимата топъл чай. Цветовете се използват самостоятелно или в чаени смеси, повлияващи и облекчаващи състояния на бронхит, настинка, хрема. Инфузия (запарка) от цветовете има диуретично и потогонно действие т.е. засилва отделянето на урина и пот от нашия организъм.
Плодовете на черния бъз от друга страна се прилагат в различни продукти с имуностимулиращо действие. Те са богати на антоциани, това са полифенолни съединения, които подсилват имунната система, намаляват възпалителните процеси на дихателните пътища и скъсяват времето за боледуване. За правилното усвояване на антоцианите е необходима кисела среда, ето защо в повечето сиропи, таблетки и капки, съдържащи екстракт от черен бъз е включен в състава витамин Ц.
Съществуват народни рецепти за приготвянето на домашен сироп от черен бъз, някои хора го приготвят у дома си, други могат да си го набавят от аптеките. Важно за консумацията на тези сиропи е дозата от 1 чаена или супена лъжица да бъде разтворена в леко топла вода (марна) и да се добави сокът от един малък резен лимон, който да активират основните съставки.
Растението Андрографис е известно като „индийска ехинацея“, естествено се среща в Южна Азия (в страните Индия, Шри Ланка) и намира широко приложение в китайската народна медицина. По време на пандемията от Ковид-19 придоби популярност, заради противовирусното си действие. Използват се листата и стъблата, които са богати на андрографолиди (дитерпенови лактони ), флавонони, фитостероли, които имат мощно антиоксидантно, противовирусно, противовъзпалително и имуностимулиращо действие. В България екстрактът от андрографис може да се намери в аптеките като самостоятелен екстракт или в комбинация с други билкови екстракти.
Ехинацея е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Със значимо лечебно действие са видовете Echinaceae purpurea, Echinaceae angustifolia, Echinaceae pallida.
В екстракта от ехинацея е важно съотношението на надземната част: корен да е 95:5, тъй като противовирусните вещества са концентрирани в надземната част (стрък, листа).
Есктрактът от ехинацея включва:
- полизахариди, които имат имуноукрепващо действие, активират съпротивителните сили на организма срещу вируси и бактерии;
- цикориева киселина и други производни на кафеената киселина, които възпрепятстват проникването на вируси в клетките и имат имуностимулиращо действие;
- ехинацеин, съединение от групата на алкиламидите, които стимулират макрофагите (клетките на вродения имунитет).
Ехинацея води своя произход от Северна Америка, където местните индианци я използвали за приготвяне на отвари и лапи, които прилагали върху раните си, за по-бързо заздравяване. През 18 век немският ботанист Конранд Мюнх дава името на рода Ехинацея (Echinaceae), от гръцки език ехинос означава таралеж, тъй като той оприличава бодлите на семената на бодли на таралеж.
„Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях“
Цитат на Петър Дънов
Клиентите купуват и тези
